“Намери си работа, която обичаш и никога няма да работиш”... Сентенция, която не веднъж сме чували, но почти винаги приемали с недоверие. Защо ли? Ами защото не винаги „работата, която обичаш” е работа, която носи пари . Това означава ли, че всяка работа, която НОСИ пари я обичаме повече? Ами май така излиза.

 

Как да търсиш работа, която обичаш, когато често заплащането за нея не е адекватно? Ами че може да те кефи да си учител по физическо възпитание- срещу 300 лв на месец. Да, обичаш да работиш с деца, работата е забавна, ама я да пробвам да стана шофьор, че май повече пари падат. Пък децата, пак ще си ги обичам. И може хич да не те кефи да слагаш окачени тавани, ама пък 1500 лв. месечно със сигурност са фактор в критерия.

Статистиките сочат, че мъжете са готови да пожертват вкусовите си предпочитания относно професиите в името на нещо по-добре платено. Жените са по-склонни да работят престижни работи за по-малко пари. Отделен е въпросът, че трудът е диференциран по странен начин в България. Тоест, често неквалифицираният труд е по-добре заплатен от квалифицираният. Парадоксално, но факт. Може да учиш за счетоводител 7 години и накрая да предпочетеш да станеш сервитьор, защото счетоводителят получава средно 600 лв., а сервитьорът, според класата на заведението, може да си докара и две хиляди.

Наши проучвания сочат, че едва около 40%  от анкетираните мъже харесват работата си. Още по-тъжен е изводът, че от тях много малко са доволни от заплащането си. Останалите 60 %  споделят ,че парите които получават ги устройват, но по никакъв начин работата им не е обвързана с това, което са учили или което са искали да правят /вижте статистика на най-добре платените професии в България според Menbg.com в Класация на доходоносните професиите . Може ли да се създаде у нас? / Доста голям е и процентът на хората, които разчитат на частен бизнес.

В днешно време все повече хора предпочитат да съберат сума пари или да изтеглят кредит, който да вложат в собствен проект или бизнес. За да развиеш частен бизнес обаче, определено рискуваш капиталите, които влагаш. Предимствата тук са, че не зависиш от капризите на шефове, не ти режат от заплатата за щяло и нещяло, не си зависим с конкретно работно време. А и общо взето всичко, което си изкараш, влиза в твоя джоб.

Но отново мотивите, от които се ръководиш, когато преценяваш в какво да инвестираш, са подвластни по-скоро на схващането : „от какво мога да спечеля повече”, отколкото на „с какво ще ми хареса да се занимавам повече”.

В крайна сметка излиза, че пълноценността и удовлетвореността на работното място зависят от заплащането. Колкото повече пари получаваш, толкова по-стимулиран ще се чувстваш да работиш. А оттам нататък, все някога ще започнеш да харесваш работата си. Ако не, със сигурност поне ще свикнеш с нея.