Порода „ЖЕНА”
Сподели във Facebook
Женската психика – това чудо на чудесата. Колко мьже са пробвали да я разгадаят... Но преди да стигнат до някаква логична нишка, отново са се отзовавали в задънена улица. Женската психика... Може да опиташ да я разбереш, но несъменено накрая ще свършиш пак, блъскайки глава в стената. Образно казано, де.

Image

 

Мнозина се изкарват познавачи на това що се случва в главите на нежния пол, но май само на думи. Дори Паоло Куельо има пропуски, въпреки че претендира дълбоко да е проникнал в съзнанието на жената.

Аз разбирам това напористо желание да се внесе яснота веднъж завинаги относно хаоса в женската глава, но чистосърдечно си признавам, че няма да съм този който ще съумее да го стори. Напротив. Най- безцеремонно ще заявя: „ Е, нема такава порода!”


Ти си мислиш едно, а обикновено то излиза съвсем друго. Искаш да я изненадаш, а тя се цупи. Подмамваш я за секс, главата я боляло. Тия пък изтърканите най са ми омръзнали. И после изведнъж пак мили очички, нали ще ми се обадиш? Искам да се видим... Звъниш ѝ, пък тя не вдига. Пак нещо я прихванало... моментно. Е, що за поведение.

Не знам дали му се казва на това женски хитрини или просто чиста проба неориентираност. Ако са хитрини, браво! Успяват да ни ядосат, а понякога дори и да ни възбудят интереса. Да, ама ако не е системно. Прекаленото размотаване води до крайно обезверяване и в крайна сметка до непукизъм, обикновено придружен с една сочна „благословия” на голяма част от родословието ѝ. И така, книгата е затворена. Е, нека сега видим кой кого.

Ами по време на връзка? Колко сте се чудили защо в дадена ситуация тя се мръщи. И като я попиташ: „Какво става, миличко?”, тя с леден тон да отсече : „И питаш!”. Ами питам! Като не схващам. Длъжни ли сме все пак да разгадаем всеки трепет на развълнуваното ѝ поведение. Ами нека ни нарекат ограничени. Въпреки че, за мен, това си е просто несходство в характерите. Като виждат, че не схващаме, толкова ли е трудно да кажат. Стана това и това. Обиди ме с това. Вместо да ни стрелкат отровно с поглед, който крещи: „Как е възможно да не може да се усетиш!”.

ImageА по време на БРАК!!! Тръпки ме побиват! Как ще се оженя, като от сега предвкусвам горчивините на сладкия съвместен живот. Е, знам, че е неизбежно... всеки се кара. Но като бях малък с интерес наблюдавах родителите си. Майка ми в перманентно ПМС /ПМС = ПредМенструален Синдром/ и баща ми, ежедневно тънейки в недоумение защо, аджаба, майка ми пак е със задника нагоре. Как да иска да се жени човек после. Сигурно някога е било по-различно.
 
Преди баща ми да влезе в критическата и да стане болезнено-чувствителен и едновременно с това непукист /винаги съм се чудил как го е постигнал/ и преди майка ми да загуби естесвената си красота и спокойствие на духа. Всъщност, винаги съм отдавал дисбаланса в нервната ѝ система на липсата на секс. Когато жените не правят секс дълго време, нещо определено им става. Та, в един момент повреме на брака, спира и сексът. Да, може би има уважение, така казват... Уважение? Че те почти не разговарят.

И какво излиза? Въртим се в порочен кръг. Осъзнаваме перфектно всичко това, но отново сме пред дилемата: да се опитам ли да я разбера или да вдигна ръце. Нали и в двата случая резултата ще е един и същ... С една дума: НИКАКЪВ. Ами тогава просто да не му мислим, това все пак го умеем.

Замислете се колко опростен откъм заключения, изводи, дълбоки размисли е нашият живот. А те, милите, все се разкъсват от някакви вълнения, които тълкуват, премислят, анализират отново и отново, докато максимално много потънат в проблема. Пък било то и „проблем” от типа: „Той не ме поздрави тази сутрин!” Защо не я е поздравил, на какво се дължи фактът, че я е отминал, от къде тръгва евентуалният конфликт, поради който не я е поздравил, ами ако ѝ е сърдит, защо ще ѝ се сърди, да не би да я харесва или да не може да я трае... Поглеждаш погледа ѝ и ти е ясно. Там, като на конвейер, който се движи със скоростта на светлината, тече поток от мисли, разсъждения и евентуални обяснения на предположенията...

Женската порода...В нас ли е проблема, че не я разбираме? Сигурно. Надали! Ами, мъже сме, трябва да се подкрепяме. И да търсим. Дотогава, докато намерим жена, която да обичаме с всичките ѝ недостатъци. Защото тя ще ги има, нали все пак е жена. Но ако я обичаме, рано или късно ще свикнем. Такива са законите на живота.


MenBG.com
мъжкото онлайн списание

blog comments powered by Disqus