| Порода „ЖЕНА” |
|
Женската психика – това чудо на чудесата. Колко мьже са пробвали да я разгадаят... Но преди да стигнат до някаква логична нишка, отново са се отзовавали в задънена улица. Женската психика... Може да опиташ да я разбереш, но несъменено накрая ще свършиш пак, блъскайки глава в стената. Образно казано, де. ![]()
Мнозина се изкарват познавачи на това що се случва в главите на нежния пол, но май само на думи. Дори Паоло Куельо има пропуски, въпреки че претендира дълбоко да е проникнал в съзнанието на жената. Аз разбирам това напористо желание да се внесе яснота веднъж завинаги относно хаоса в женската глава, но чистосърдечно си признавам, че няма да съм този който ще съумее да го стори. Напротив. Най- безцеремонно ще заявя: „ Е, нема такава порода!”
Ти си мислиш едно, а обикновено то излиза съвсем друго. Искаш да я изненадаш, а тя се цупи. Подмамваш я за секс, главата я боляло. Тия пък изтърканите най са ми омръзнали. И после изведнъж пак мили очички, нали ще ми се обадиш? Искам да се видим... Звъниш ѝ, пък тя не вдига. Пак нещо я прихванало... моментно. Е, що за поведение. Не знам дали му се казва на това женски хитрини или просто чиста проба неориентираност. Ако са хитрини, браво! Успяват да ни ядосат, а понякога дори и да ни възбудят интереса. Да, ама ако не е системно. Прекаленото размотаване води до крайно обезверяване и в крайна сметка до непукизъм, обикновено придружен с една сочна „благословия” на голяма част от родословието ѝ. И така, книгата е затворена. Е, нека сега видим кой кого. Ами по време на връзка? Колко сте се чудили защо в дадена ситуация тя се мръщи. И като я попиташ: „Какво става, миличко?”, тя с леден тон да отсече : „И питаш!”. Ами питам! Като не схващам. Длъжни ли сме все пак да разгадаем всеки трепет на развълнуваното ѝ поведение. Ами нека ни нарекат ограничени. Въпреки че, за мен, това си е просто несходство в характерите. Като виждат, че не схващаме, толкова ли е трудно да кажат. Стана това и това. Обиди ме с това. Вместо да ни стрелкат отровно с поглед, който крещи: „Как е възможно да не може да се усетиш!”. А по време на БРАК!!! Тръпки ме побиват! Как ще се оженя, като от сега предвкусвам горчивините на сладкия съвместен живот. Е, знам, че е неизбежно... всеки се кара. Но като бях малък с интерес наблюдавах родителите си. Майка ми в перманентно ПМС /ПМС = ПредМенструален Синдром/ и баща ми, ежедневно тънейки в недоумение защо, аджаба, майка ми пак е със задника нагоре. Как да иска да се жени човек после. Сигурно някога е било по-различно.Преди баща ми да влезе в критическата и да стане болезнено-чувствителен и едновременно с това непукист /винаги съм се чудил как го е постигнал/ и преди майка ми да загуби естесвената си красота и спокойствие на духа. Всъщност, винаги съм отдавал дисбаланса в нервната ѝ система на липсата на секс. Когато жените не правят секс дълго време, нещо определено им става. Та, в един момент повреме на брака, спира и сексът. Да, може би има уважение, така казват... Уважение? Че те почти не разговарят. И какво излиза? Въртим се в порочен кръг. Осъзнаваме перфектно всичко това, но отново сме пред дилемата: да се опитам ли да я разбера или да вдигна ръце. Нали и в двата случая резултата ще е един и същ... С една дума: НИКАКЪВ. Ами тогава просто да не му мислим, това все пак го умеем. Замислете се колко опростен откъм заключения, изводи, дълбоки размисли е нашият живот. А те, милите, все се разкъсват от някакви вълнения, които тълкуват, премислят, анализират отново и отново, докато максимално много потънат в проблема. Пък било то и „проблем” от типа: „Той не ме поздрави тази сутрин!” Защо не я е поздравил, на какво се дължи фактът, че я е отминал, от къде тръгва евентуалният конфликт, поради който не я е поздравил, ами ако ѝ е сърдит, защо ще ѝ се сърди, да не би да я харесва или да не може да я трае... Поглеждаш погледа ѝ и ти е ясно. Там, като на конвейер, който се движи със скоростта на светлината, тече поток от мисли, разсъждения и евентуални обяснения на предположенията... Женската порода...В нас ли е проблема, че не я разбираме? Сигурно. Надали! Ами, мъже сме, трябва да се подкрепяме. И да търсим. Дотогава, докато намерим жена, която да обичаме с всичките ѝ недостатъци. Защото тя ще ги има, нали все пак е жена. Но ако я обичаме, рано или късно ще свикнем. Такива са законите на живота. MenBG.com мъжкото онлайн списание
|


Please wait...
А по време на БРАК!!! Тръпки ме побиват! Как ще се оженя, като от сега предвкусвам горчивините на сладкия съвместен живот. Е, знам, че е неизбежно... всеки се кара. Но като бях малък с интерес наблюдавах родителите си. Майка ми в перманентно ПМС /ПМС = ПредМенструален Синдром/ и баща ми, ежедневно тънейки в недоумение защо, аджаба, майка ми пак е със задника нагоре. Как да иска да се жени човек после. Сигурно някога е било по-различно.