„Ти си баровец, заведи ме в Боровец!“ Наскоро си припомних този прочувствен пасаж от известна със съдържателния си текст поп фолк песен. Нямах избор, бях на Боровец! Но, честно не мога да я разбера тази Мариана Калчева. Боровец, та Боровец! Ами че там няма толкова блясък, гъзария и баровци, колкото например има в... Банско.

Виж там е друга работа! Въртиш глава на всички посоки, но не защото не може да насмогнеш да огледаш всички яки мацки, а защото голотата на разголените чалга фурийки те пропива. По цици, в пайети и с толкова фон дьо тен по лицето, достатъчен да покрие акнето на цял клас пъпчиви тийнейджърки, те извиват знойни тела под поп фолк ритмите и нескопосно припявят, току поглеждайки към чичето на съседната маса. След което тръскат русите си екстеншъни, завъртайки подканващо дупе към баровеца.

Всички движения са заучени и прилежно копирани от последния клип на Андреа, Галена, Теодора, Малина, Емануела или подобните им клонинги. 

О, Андреа, възпей този гняв, който напира в гърдите ми! Възпей този гибелен пример, който насаждащ в крехките пуберитети, които жадно попиват стила, интересите, позите ти... И Андреа пее ли, пее! А те въртят, сучат, облизват се и тъпчат ли, тъпчат циците със силикон. Така е модерно! И баровците си падат...

Чалгата се е пропила  в безмозъчните кукли до степен, в  която те измерват ежедневието си с това да обсъдят кой с колко богат се чука, той каква кола кара, с кого друг е спала, на коя ще й подарят силикон за абитуриентската и дали да отидат в Планета, Най клуб или Ориент 33 тази вечер... Тази раздумка, разбира се, не би била толкова сакрална, ако не се провеждаше под формата на 10 минутна оперативка в училищния двор, в приятна сплотена групичка, обгърната  в цигарен дим и нежно озвучена от MP3-ката на най-новия вървежен чалга хит, който се разнася от нечий джиесем. Уви, това е само началото.

Нагледах се на чупки  и цици. Веднъж, когато силиконът  е сложен, той е на показ. Фаворитката  ми от онази нощ беше с риза, разкопчана 4 сантиметра над пъпа, без сутиен, а циците й сочеха категорично изток и запад без шанс да обединят върховете си в посока север. Бедрата й описваха лек клек, разтворени на 75 градуса, а дупето й - бавно  въртеливо движение. Класа. Определено се открояваше на фона на пикличките, които  конвулсивно се мятаха на ритмите и с радостни писъци посрещаха  всяко следващо парче.  Те още не са узрели за баровците. Засега се учат да дават дупето си срещу малка водка.

Ама онази търсеше баровец. Мен не ме погледна. Аз бях  твърде обикновен. А и нищо, освен  секс, не мога да й предложа. И  то еднократно, защото на сутринта би ме уплашила. А и да не ме уплаши, ще ми е тъпа. Но пък какво разбирам аз, та да съдя кухите лейки. Кой съм аз, та да съдя чалгата и последователите на това верую. Не мога да се опълча... Затова отидох на чалга дискотека. Защото там е единственият шанс нещо да ти върже. Може да е „мърляво и с пайети“, както дискретно беше определил този тип жени мой познат, но нали пуска лесно... А и аз не съм баровец. Те да му мислят. Защото, ако паралията вземе, че се окаже много глупав, а тя много хитра, може все пак и да я заведе на Боровец. Евала!