Продължение на разказа на наш читател за премеждията, през които е преминал, влизайки в родна болница.

3.12.2009 Започва нов ден, нов късмет, нов ден за операция. Докторчето предишния ден ми беше казал, да не ям, да не пия. И аз така и направих. Само дето пийнах малко кафе сутринта, защото не мога да се събудя. Отивам в болницата. Разбира се, имаше чакане. Настаняват ме на едно легло и ми казват да чакам. Идва докторчето и ми казва, че днес ще ме оправи, ако ме разбирате какво има предвид. Аз разбира се, съм прост и му казах, че съм пил кафе и той ми нареди да изчакаме няколко часа, за да мине действието на кафето и тогава ще ме оправи. Чакам ли, чакам, чакам и към 14:30 вече имах отговор на моя въпрос. "Пребирай се във вас." Леле, побеснях. Цял ден вися там, гладен, жаден и най-накрая ми казаха да се пребирам вкъщи и утре пак да ходя в 7:30. Толкова бях ядосан, че не разбрах как от болницата, за по-малко от 15 минути бях стигнал до мола. Бях си пуснал на телефона леки салса ритми и просто вървях.

04.12.2009 Настъпва денят на операцията. Отивам в 7:30 с мисълта, че към 10:00 ще ме оперират и всичко ще приключи. Да, ама не. Висях гладен, жаден и т.н. Чакам си аз да ме оперират. Става 11:00. Става 12:00. Става 13:00. Свава 14:00. Откачам. Свава 14:30 и една сестра се появява и ми казва да свалям всичко и да тръгна след нея. ОК. Дойде часът. Сядам аз на операционната маса чисто гол. Толкова бях претеснен и беше толкова студено в тая операционна, че погледнах надолу и не видях НИЩО. НИЩИЧКО. Къде подяволите изчезна? Какво се случва? Да не се разнали нещо, което не трябва? Един сравнително възрастен мъж ми казва да седна на масата, застанал с гръб към него. Тоя човек като извади една спринцовка с игла горе-долу около 15см, направо ми причерня. Онзи като каза стой мирно, направо малкият тръгна да излиза отдзаде. Заби ми иглата в гръбнака и не мога да опиша за каква болка става на въпрос. Искаше ми се да забият скалпела в главата ми, за да спре болката в гърба ми. Казаха ми да легна по корем, защото упойката всеки момента щяла да ме хване и ако падна нямало да могат да ми вдигнат. Големичък съм си, какво да направя. Проснах се аз по корем на масата и на едната ръка ми сложиха нещо на пръст, а на другата една сестра се опитваше да ми сложи абокат. Леле, толкова некадърна сестра не съм виждал през живота си. Не можа да ми намери вена сигурно около 15 минути. Най-накрая почнах и аз да търся и като нацелих една и показах къде да забива иглата. Вързаха ми краката, а ръцете им ги поставиха на някакви странични стойки на масата, като приставките за ръкави на гладачните маси. Завързаха и тях. Чуствах се като Исус, но с лице към кръста.

От упойката започна едно ужасно гадене и главоболие, заради което исках да ми забият още една игла в гръбнака за да си отклоня малко вниманието от болката в главата. Бях буден, не си усещах краката и не можех да ги движа. Операцията приключи след около 20 минути. Качиха ме на една носилка, разбира се гол, за да видят хората, колко съм бил изплашен. Даже и аз не подозирах, че съм бил пък чак толкова изплашен. Изсипаха ме на леглото ми, благодарение на десет човека персонал на болницата. Какво да направя, големичък съм си. Една сестра искаше да ми сложи катетър. Твърдо бях против. Преди операцията, на "съквартиранта ми" така да се каже, му махаха неговия. Викаше на умряло. Казах, не, ви луди ли сте. Ще си пикая в леглото, ако се наложи. Не,не и не. Упойката ме опусна и първото нещо, за което се сетих, беше кафе и цигара.

Веднага се изправих и отидох на терасата да запаля една блажена цигара. Има още, какво да се говори по темата, но мисля да го оставя за по-късно. Случиха се много простотии в тази болница, но нямаш избор. Оставяш се в ръцете на тези хора, молейки се да си свършат работата, както трябва.

Ех, Ивайло, не ти е било лесно. Така е по нашите болници - влизаш болен с надеждата да не излезеш по-болен. Добре, че си спасил всички части на тялото си и си запазил буден духа си. Бъди здрав, че да не ти се налага пак да минaваш пак през тези премеждия.

Всички, които искат да споделят забавните, тъжните, сериозните или несериозните си истории са добре дошли на redaktor@menbg.com

Ивайло Шиндаров
i.shindarov@gmail.com