Висок едва 1.65 и произлизащ от скромно семейство, младият футболист, едно от осем деца, няма "очевидни" данни, които обещават успех. От малък той започва активно да се занимава с футбол. Едва на 10 той започва да тренира със Strella Roja, като бързо бива преместен в по-престижния Los Cebollitas. Едва на 12 той вече омагьосва професионалните футболисти с уменията, които има, когато топката е в краката му. Още тогава му предричат блестяща кариера в Аржентина, страна, която винаги е имала нужда от страст и зрелища, любов и футбол.

Професионално Диего Марадона е играл в 6 отбора, като е достигал рекордни трансферни суми и официални заплати. Argentinos Juniors, Boca Juniors, Barcelona, Napoli, Sevilla и Newell's Old Boys са тимовете, които са имали късмета да го притежават през 21-годишната му кариера на футболист.

През 1982 Марадона е закупен от испанския Барселона за 5 млн. паунда, тогава рекордна трансферна сума. Още в първия си мач за Барселона отбелязва гол, като за 58 мача за тима, той има 38 успешни попадения. 34 гола пък успява да отбележи за националния отбор на родна Аржентина.

Един от най-запомнящите се мачове на Марадона е от четвъртфинала на Световното през 1986 година, когато Аржентина побеждава с 2-1 Англия. Първият гол всички познаваме като прословутата "Ръка на Господ", който той буквално отбелязва с ръка, без да бъде забелязан от рефера. Вторият гол е след внушително 60 метрово нападение, при което Марадона минава през шестима английски състезатели и отбелязва зашеметителен гол, известен все още като "Голът на века".

Началото на 90те не са никак приветливи за Краля на футбола, тъй като той бива хванат в употраба на допинг и спрян да играе футбол за 18 месеца. Макар че това съкрушава Марадона, през 1994 година той е изпратен от Световното, заради употреба на забранени вещества. Тъжно, но факт, вместо да слезе докато е на върха, Диего се отказва от футбола на 37 години. Следват години на кокаинова зависимост и тежки физически и емоционални травми. В следствие на този период той напълнява много и дори се налага операция на стомаха, за да поддържа форма.

Въпреки че е национален треньор на Аржентина от 2008ма година, Марадона винаги е бил и продължава да бъде силно противоречива личност, която феновете силно обичат, но и намразват. От средата 80-те до 2004 г. Диего Марадона е пристрастен към кокаина. Самият той твърди, че започва да взема кокаин в Барселона през 1983 година. На няколко пъти се е лекува от кокаинова зависимост в различни клиники, но 2004та година се стига до инфаркт в следсвие на употреба на кокаин, след който той едва оцелява.

 

След борбата с кокаина следват няколко години на борба с алкохолизма и редица болести, които застрашават живота на звездата и той често лежи в болница. Стига се до там, че семейството му завежда дело срещу самия него за упражняване на настойничество над здравословното му състояние.

Освен здравословните си проблеми, Марадона никога не се е боял да си навлича и лични. Той открито проявява агресия срещу хора, които не харесва като журналисти и други футболисти. На церемония, получаващ приз редом с Пеле, той заявява, че не го интересува, взема своята награда и излиза по време на церемонията за Пеле. Италианските данъчни служители обявиха, че Марадона все още дължи на италианското правителство 37 милиона евро от данъци, а засега е платил само 42 000 евро — два луксозни часовника и набор от обеци.

Марадона мрази всичко американско, наричайки публично Джордж Буш "боклук". „Мразя всичко, което идва от САЩ. Мразя, с цялата си сила.“ заявява той в телевизионно предаване. Един от най-инспириращите хора за него е Фидел Кастро, чиито образ има татуиран на ръката си, а на другата Че Гевара.

Преди няколко години Марадона се разведе с жена, с която останаха приятели и често могат да бъдат забелязани заедно. Той има две дъщери от Клаудия, едната от които го направи дядо миналата година. По време на развода се наложи да признае за ивънбрачния си син, който той дълго отричаше и от когото се криеше.

 

Животът на Марадона е всичко друго но не и клише. От него може да научиш какъв да си, но какъв и не трябва да си. Изборът оставяме на теб.