Едно от нещата, които най-много вбесява една жена, е да се превърне в даденост. Закъсняваш за уговорката, защото си се залисал пред телевизора, не купуваш любимия й десерт, след като те е помолила няколко пъти сутринта преди работа, не й обръщаш внимание, когато ти говори... Нямаше да го направиш, когато я сваляше в началото, нали? Тогава си съвършен, обръщаш внимание на всеки детайл, изненадваш я без повод, слушаш всяка нейна дума и я познаваш повече от самата нея. Не спираш да показваш колко много значи за теб. След като обаче вече е в ръцете ти, малко по малко всички тези жестове ти се виждат ненужни и уморителни. Цветя се купуват само по празници, а изненадите се превръщат в общи планове. Грешка!

Когато аз започна да се чувствам даденост за един мъж, просто губя интерес и търся друг, за който не съм даденост. Знам, че не е правилно. Но нима вие сте съвършени? Ужасява ме мисълта да ме забелязват по-малко от интериора на стаята. Ужасява ме мисълта да правя секс само на леглото, в спалнята, вечер, на загасени лампи. Вътрешно побеснявам, когато вместо да види как изглеждам в новото ми секси бельо, мъжът до мен ми казва, че имам пъпка или да се обличам, че да не настина. Обвързаният мъж с времето заприличва на бавноразвиващ се, на който трябва да му се изкрещи в лицето, за да схване за какво иде реч.

И тогава жените започваме с фасоните. Ставаме криви и вечно недоволни. Започвате да се оплаквате пред приятелчетата как все нещо ни има, а не се замисляте, че за да сме като буреносни облаци причината е именно във вас. И въпросът „какво пак съм направил?“ определено не помага!

Толкова ли е трудно да останете по-дълго влюбени? Рутината обхваща и нас, но ние никога не ви караме да се чувствате като кучето, което трябва да получи дневната доза галене и вечерната разходка, за да мълчи и да не иска. Нямаме нужда от родителска загриженост. Имаме нужда от страст, спонатанност и адреналин в една връзка! Странно защо мъжката обич в един момент заприличва на бащината, а при някои по-егоисточни екземпляри заприличва на нищо.

Разликата между дългогодишно обвързаната жена и дългогодишно обвързания мъж е, че обичащата жена не спира да се старае за партньора си. Тя не се оглежда за чуждо, не спира да се старае да е красива, на спира да мисли как да го накара да се чувства добре до момента в, който не се почувства за даденост.  Тогава търси вниманието ти и, ако не го получи, е способна на крайни мерки, за да я забележиш – фасони, скандали, раздяла, изневяра. Само че, когато се усетиш, че трябва да направиш нещо, тогава може да е късно. Защото някой друг е започнал от начало. Тя знае, че моментът да я приеме за даденост е далеч. И тайно се надява той никога да не настъпи.

А ти, колкото и да я виниш каква е неверница, си я загубил много преди тя да отиде при другия. Защото си я приемал за даденост. Затова простичко те съветвам: НИКОГА не прави тази грешка, ако си с жена, която истински обичаш.

Кармен