Често излизам с мъже. Хубави, грозни, богати, не толкова заможни, високи, ниски... Обичам да съм в компанията на мъже, да ме харесват, да ме гледат, да ме желаят. Но ми омръзват. Признавам си – мъжете ми омръзват!

Ще си кажете, че съм някоя разглезена лигла, която само търси някой да я води по екскурзии и да й ходи зад задника. Ще ви разочаровам – не съм такава. Много добре знам какво искам и какво ще ме направи щастлива. Просто не го намирам. И затова не спирам да търся. Често сменям мъжете, просто защото са ми скучни и прозрачни. Така да се каже – елементарни. В момента, в който изляза с някой мъж, мога да преценя до къде ще стигнат отношенията ни. Дали до вратата на заведението, дали до леглото ми, дали до емоциите от няколко разтоварващи екскурзии или до звуците на Менделсон и стоновете на  детския плач.

Истината, мили мъже, е че всяка жена подсъзнателно търси последното. Почти всяка. Банално, но факт – жените търсим стабилност, опора, обожание, вярност... Бла, бла... Търсим и любов, но добре знаем, че тя е временна и с времето избледнява като любимата ни рокля, която колкото повече носим, толкова повече ни омръзва.

Обикновено мъжете, които се опитват да ме впечатлят, се делят на две групи – едни, които парадират с парите си (винаги са на мода) и други, които поставят любовта на пиедестал и ме заливат с любовни обяснения (успяват повече, но за кратко). От първите се възползвам материално и ги отпращам. Вторите ме удовлетворяват емоционално, но временно. И тях също отпращам. Омръзват ми. Омръзват ми клишетата, начина на общуване, познатия сценарий. Омръзва ми да се правя на дама и да го държа на сухо, че видиш ли да не ме вземе за „лека“.

   Истината е, че не ми пука за каква ме има. Вие мъжете си мислите, че ние се стараем за вас и искаме да излезем в определена светлина. С това ви пълнят главата и всички филми и списания. А замисля ли сте се, че ние също ви използваме? Използваме ви за секс, за пари, за внимание, за осеменители... Използваме ви, за да се забавляваме, за да ни е удобно, за да ни е интересно. Най-често обаче ви използваме за великата илюзия да се чувстваме влюбени, обвързани и стабилни. Имаме нужда от това чувство, защото сме жени.

На мен лично ми омръзна да се правя на специална и различна. Омръзна ми да играя на една и съща игра години наред. Мъжете ми омръзнаха, както и начина, по който общувам с всеки един от тях. Затова не ми пука и да ви кажа, че всяка жена крие в себе си уличница и всяка жена някой ден може да бъде перфектна домакиня и влюбена съпруга. Всичко зависи от това кога ще й омръзне да се занимава с мъжете. И ще избере един, който да изиграе ролята на голямата любов.

Кармен