Това са все въпроси, които ни дразнят неимоверно, но и без които не може да минем. Или които не ни дават мира. Наблюдава се тенденция заплатите в България, както в държавния, така и в частния сектор, понякога да са обидно ниски. Ниски спрямо стандарта на живот, обидни спрямо това, че понякога ниско-квалифицирания труд е по добре заплатен от квалифицирания.

Повдигали ли сте темата „пари“ пред шефа си? Обикновено реакцията на по-висшестоящите е да те изгледат така, сякаш им бъркаш в паничката. Е, не че не им бъркаш, но служителят заслужава не по-малко. В повечето институции тази тема е „табу“ и увеличението зависи от благоговението на височайшите, които след дълги размисли преценяват кой е слушал през годината и кой не. Така, като едни истински дядо Коледовци, те дават на някои, на други по-малко а на трети хич. Ако е еднократно му се вика "премии". Който получил - получил, който не - догодина. Живот и здраве. Само, този който е заслужил най-много му се вдига заплатата. Такива "добри деца" не са много. А още по-малко са тези, които получават повишение с над 20 %.

Всеки има право след определен период в дадена компания, дружество, институция да повдигне въпроса за заплатата. Предвид поскъпването на стандарта на живот и увеличаващата се инфлация, съвсем логично следствие е и вдигането на заплатите. От друга страна, ако един работник е достатъчно лоялен и изпълнителен, той трябва да се толерира и стимулира. Никой няма да работи със същия начален ентусиазъм ако не е поощряван. Материално, най-добре.

Знам, че живеем в България и тук нещата са доста изопачени. Абстрахирайки се от това, остават достатъчно проспериращи фирми, които могат да си позволят да плащат повече на служителите си. Много не го правят, просто защото са възприели изопачената политика на цялата ни държава. Такава, която гласи, че 500  лв. е добра заплата, а получаваш ли 1000 си направо заможен.

Бяхме свидетели на най-големия парадокс в историята на „увеличението на заплатите“. Учителската стачка, която с „наглостта“ си, разбуни духа на управляващите. Трудно им е на хората в държавния сектор, няма две мнения. Няма по-лош и неблагодарен шеф от техния. А ние как да процедираме с нашия?

И така, както вече споменах „увеличението на заплатата“ е много деликатна тема. Ако сте решили, че сте го заслужили, подходете много внимателно.

Първо – преценете фирмата и струва ли си въобще да се опитвате

Второ – преценете колко време сте там. Обикновено повишения се дават чак след шестия месец.

Трето – преценете колко работа вършите и дали действително сте заслужили да изисквате увеличение все още.

Четвърто – ако всички тези „преценки“ са във ваша полза, действайте!

Помолете шефа си да поговорите насаме. Като се дистанцирате от излишна публичност, ще направите добро впечатление с тактичност. Така ще успеете да го накарате да се замисли действително върху желанията ви, без да реагира грубо и първосигнално. Винаги разговорът, проведен открито и ясно, е много по-печеливш от хапливите подмятания и злобните коментари. Шефът обикновено ги премълчава, но винаги ги чува. Не е изключено те да имат и обратния ефект. Вместо с увеличение, да се снабдите с уволнение.

Всеки има нужда от заплата, която да е съизмерима с това, което върши и как и колко го върши. За да дава по-добри плодове, дръвчето трябва и да се полива по-обилно. Следвайки тази максима, всеки има правото да изисква ако заслужава. Защото ако не ценим труда си, преди всичко не уважаваме себе си и уменията си.