| Мъжките критерии за жената на живота му |
|
Как (де)градират мъжките изисквания за тяхната жена-идеал? Всичко започва с безумно високи критерии. Жената на живота ти е перфектна и повечето момичета с посредствена хубост не могат да привлекат дори вниманието ти, когато те разминават по улицата. Едната ще има дебели бедра, другата много малки цици, третата не достатъчно мръснишко излъчване ... От толкова самонавиване, в един момент просто момичетата спират да ти правят впечатление. Освен, ако не изглеждат като Кармен Електра. И сега бързо да сметнем колко такива мъже успяват да задоволят критериите си? За да не съм прекалено груба, ще кажа все пак някаква бройка, но тя няма да е повече от 2-ма на всеки 75. Примерно.
На това му се вика синдром на подрастващите. И той не се измерва в диапазон години (от 15 до 18 да речем), а в диапазон „умствено израстване”. Е, някои мъже така и не достигат „умствена зрялост” и продължават да търсят своята идеална жена, която, след като я намерят съм повече от убедена, че дори няма да знаят какво да я правят, още по-малко как да я задържат.  Малцина са богопомазаните, срещнали своята идеална жена. При останалите индивиди от мъжки пол, се забелязва друга тенденция. След години напразно търсене, мъжът достига до прозрението, че „идеалните жени” по-скоро си търсят мъж с идеален портфейл. Съответно, ако ти си такъв, аз лично не бих ти пожелала такава „идеална” жена на живота ти. Това, обаче си е мое мнение. И така, бзцелно търсене, което води до проникновено израстване – мъжът сваля критериите си. Сега търси симпатични добри момичета, ако може с предпочитания към домакинстването и свирките. Някои са късметлии и бързо срещат жена, с която да делят насъщния. Привържениците на по-неангажиращите връзки обаче предпочитат дълго да хвърчат от цвят на цвят докато някоя по-настоятелна пеперудка не ги оплете в мрежите си. И мъжът ще, не ще, заедно с нея опрашва съвместния си дом. А тя може и да няма мерки 90-60-90. С две думи, в повечето случаи мъжът се оказва обвързан за жената на живота си, която обаче няма нищо общо с начина, по който винаги си я е представял. И за какво е било цялото това търсене и претенции? Мъжка му работа! Лайза
КОМЕНТАРИ (2)Следете за нови коментари с RSS...
Съгласен съм, но донякъде. Вярно е, че ние мъжете постоянно казваме, че жените са тези, които не знаят какво искат, а всъщност и ние се лутаме постоянно и се питаме "Това правилно ли е?" , "Дали не сбърках?", "Тя ли е?" и т.н. На човека просто му е заложено да си мечтае за нещо и да го търси, но обикновено мечтите и реалността са доста далече едни от други и трябва да намерим границата докато е време, иначе рискуваме цял живот да търсим своят идеал и да страдаме по нещо, което едва ли съществува... Всеки съди по себе си - аз например търся мадама, която да не е по-висока от мен, да не е по-тежка от мен, и да има какво да си кажа с нея
 Естествено, ще ми се да е и красива, и умна, и да обича секса колкото мен, и да готви, и.... Нали, много "и-та" се събраха  Но това не означава, че когато се появи момиче, което да ми грабне окото, непременно търся тия неща у нея. Важното е любов и разбирателство да има, пък на другото - майната му! Ако и двамата партньори са достатъчно оригинални и диви, скука няма да ги хване Иначе евала за статиите - вече цял час едва гледам, но продължавам да чета с интерес
,
2009-11-23 03:41:48
Напиши коментар
|
Обикновено перфектната жена изглежда по-следния начин: 1 и 70 м., 50 кг., с дълга блестяща коса, прекрасни очи и матова кожа. А да, с хубави гърди и малко дупе. А защо не обикновено момиче, с което просто се чувстваш щастлив и не би я сменил с друга? Да, бе да! Или пък ... може би?
